Символи

Начало / Символи
 Константин

Константин

 Димитър

Димитър

Живот и дейност

Дейноста на двамата братя Димитър и Константин Миладинови съвпада с периода на задълбочаване на българското национално възраждане на Македония . Чрез своите творби те оставят трайни следи в историята на нашия народ и на славянството изобщо .

Родният град на двамата братя е Струга е разположен на северния край на Охридското езеро там където изтича река Дрин . Със Струга Охрид и Охридското езеро е свързана голяма част от дейноста на Миладинови . Красотата на природата , историческити паметници и легенди допринася не малко за паметният им патриотизам .

В тая обстановка , изпълнене с красота и исторически спомени израстват двамата братя .

Димитър роден през 1810 година и Константин през 1830 година .

Струга е град на : земеделие , рудодобив , дребнозанаятчийство и други . Семейството е бедно многолюдно – шест синове и две дъщери баща им се казва Христо , който е беден грънчар . Жаден за наука той иска да изучи поне единия от синовете си , затова след години Христо Миладинов изпраща сина си Димитър в манастир ,,Св Наум” за да се научи да чете на гръцки . Там Димитър прекарва извесно време , като послушник , но остановява , че наученото не е достатъчно и продължава да учи в гръцкото класно училище в Охрид , което завършва успешно . Тук в Охрид през 1830 Димитър започва своята учителска дейност , като съчетава борбата срещу фанариотското духовенство . През 1867 година той пише до кукушани ,,Скачам от радост , като гледам вашата любов и вашия стремеж към нашият матерялен език …”

По – късно Миладинов ще напише в едно от писмата си : ,, О , как ме е срам , че на гръцки език излагам своите славянски чуства и сами не отдавна съм захванал да разбирам слав янския език „ Славянското самочуствие на Димитър Миладинов е израз на неговата дълбока любов към славянството . Действително при първото си учителствования в Охрид през 1832 той започва да приподава на гръцки , но въпреки това е правил опит да преподава на български език в черква . Димитър Миладинов илиза от Янинската гимназия с много добра подготовка нь учител- елинист . Тази подготовка проличава на всякъде , където учителства през следващите години . Освен учителстване той се занимава патреотично с превеждане на черковни молетри на бългаски за да могат свещениците да преподават на български език . Това събужда недоволството на глъцките владици , които още през 40-те години започват гоненията си срещу него .

В края на 40-те началото на 50-те години просветната работа и борба до Димитър Миладинов застава и неговият по- малак брат Константин . Роден през 1830 година , той учи пре брат си в Струга , Охрид и Кукуш , след което Димитър го праща да завърши гимназия в Янина . Завърнал се от там Константин учителства две години в село Търново край Битоля . Тук той се оформя , като патриот и води битки със своя брат , с месните гъркомани . По- късно той заминава за Атина и завършва елинска филология , а по- късно прекарва известно време в Зографският манастир за да се запознае със славянски и благославянското училище .

Започналата през 1853 година Кремска война е важен момент в живота и обществената дейност на Миладинови . Тя придизвиква общ патриотичен подем и събужда надеждите на народа за близко освобождение . Времето на войната не е особено благоприятно за открита патриотична дейнос в страната , затова Димитър Миладинов напуска Битоля и се мести в Херцеговина , като обикаля из Босна , Нови Сад той се запознава с живота и културата на Сърбите в Австро- Унгария . Така той изучава внимателно положението на други славянски народи сравнява го с това в Макидония и това му вдъхва нови подтици за борба . По- късно той испраща по- малкия си брат Константин в Московски университет . В Москво Константин Миладинов попада сред цяла дружина български студенте : Любен Каравелов , Васил Попович и други . Тук те не само учат , но се чустват , като представители на своя народ и чрез статии и матиряли на Руското общество се осведомяват за положението на поробеното славянско няселение на Балканския полуостров . Голяма част от българските студенти проявяват литературни дарби . Така през 1860 – 1862 те издават свое списание брацки труд . В Масква Константин превежда от Руски и издава брушурата ,,Православни братства в Югозюпюдна Русия” Насочени срещу католическата пропаганда . Той се занимава и с научна работа събирайки матеряли или за историята на Охритската архиепископия и публикува статията в Охритската архиепископия .

От Москва Константин Миладинов влиза във връзка и с Раковски . Това е една забележителна , но слабо позната страница от живота на двамата братя . Преди всичко с него е бел свързан Димитър Миладинов . Той е притежавал ,,Показалеца” с натписа на Раковски , а също и поемата ,, Горски пътник” Животът на двамата братя е изпълнене с много патриотизъм . интригите и клеветите на гръцката пагриаршия са извършвали своето- Братята са обвинени , като руски агенти заради връзките им с Руските патриотични представители . Двамата братя са пламенни патриоти мечтаещи за овобождението на своят народ , смели борци за културната независимост на народа си и апостоли на Българо- Руската дружба , на дружбата между другите славяни и славянската солидарност . За тях по – късно пишат много Руски професори.

Братята умират от тиф един след друг- Константин на 6 или 7 януари , а Димитър между 10-12 януари 1862 година . За смъртта им цариградските българи узнават след една седмица . Погребението се извършва без свидетели , затова и гробът им остава неизвестен . Трагичната гибел на двамата братя потиска цялата страна и намира отзвук далеч извън границите на Турската империя- сред руси, хървати , сърби , чехи , поляци и т. н. За Миладиновци се носят легенди, изказват се много предположения за преките причини на тяхната смърт , дълго и упорито се разпространява мълва , че те са отровени . Тази мълва не се потвърждава от сигурни свидетелства . Това обаче няма съществено значение , защото братята падат сразени от жестоката потисническа система , коята господства в Турската империя- като един ото най- скъпите жертви , които нашият народ е дал в своята вековна борба за напредък , национална независимост и свобода .

Сборникът на братя Миладинови,, Български народни песни ,,придизвиква бурно възхищение и интерес на нашия народ за , което по – късно пишат много бъргарски писатели . Сборникът има и друго значение той служи , като пример , като фокос на много бъдещи фолклористи . Прекрасен изръз на почитта на българският народ към делото на Миладинови дава Иван Вазов в своето стихотворение ,,Епопея” на забравените .

Анна Иванова Бончева VІІ з клас

Издания

От 1861г. до днес сборникът „Български народни песни” от Братя Миладинови е претърпял пет издания. Пълното заглавие на сборника е: „Български народни песни, собрани од Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани од Константина”.

Първото издание излиза в Загреб през 1861г. След като не успява да намери издател в Москва, Константин Миладинов се обръща с писмо до Йосиф Щросмайер (1815-1905), бележит деец на хърватското национално възраждане, хърватски епископ в Дяково, извънредно културен човек, убеден привърженик на идеята за славянското единство. Щросмайер се е отнасял със съчувствие към съдбата на поробения български народ. Като католически духовник той е виждал неговото спасение в унията, в обединението на католици и православни за борба срещу гръцкото духовенство.

Според сведенията, които хърватският духовник съобщава лично на Иван Шишманов (1898г.), през първата половина на 1860г. Константин Миладинов изпраща писмо на Щросмайер от Москва, като го моли да окаже съдействие за издаването на българските народни песни. Щросмайер отговаря на писмото на Константин положително. През юни 1860г. Константин напуска Москва и заминава за Виена, където по това време се намира епископът. За срещата между двамата имаме свидетелството на самия Щросмайер. Той дава съгласието си да издаде сборника, но настоява песните да бъдат преписани с кирилски букви, заявявайки: „Да ти кажа, Миладинов, ако искаш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви. Гърците са причинили на вас, българите, доста беди и неволи; остави се за това от техните букви, та прегърни славянските букви”.

От Виена К. Миладинов заминава за Дяково, седалището на епископа, където прекарва до пролетта на 1681г., подготвяйки сборника за печат. Константин живее в Дяковската семинария, среща се постоянно с епископа, с когото разговаря за съдбата на своето отечество и за съдбата на славяните изобщо.През тези месеци младият българин от Струга се храни на трапезата на гостоприемния хърватски духовник. По-късно Щросмайер пише следното за българския патриот: „Мога да кажа, че споменът за покойния Миладинов всякога ми трогва сърцето. Той бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайно родолюбив – същински и жив образ на достойния свой български народ. Той прекара цяла зима в моя дом.”

В началото на януари 1861г. ръкописът е вече напълно готов. Към средата на месеца К. Миладинов и Й. Щросмайер отиват от Дяково в Загреб и го предават в печатницата на Антун Якич. Работата в печатницата в основни линии протича нормално, въпреки че неизбежните трудности съпътстват отпечатването на книгата. Константин се установява в Загреб. Той ежедневно следи и непосредствено подпомага цялостната подготовка на изданието. Освен съставителството, той изцяло поема редактирането, а по-късно и прецизната работа с коректурите. От средата на януари до края на май Константин Миладинов извършва огромна работа, за да може отпечатването на сборника да приключи през юни 1861г. Фактически отпечатването на книгата се извършва за не повече от пет месеца. Йосиф-Юрай Щросмайер оказва неоценима морална подкрепа на Константин Миладинов. Освен това епископът поема всички материални разходи, свързани с подготовката и отпечатването на сборника.

Първото издание бързо се изчерпва. След Освобождението видни учени като Константин Иречек, Александър Теодоров – Балан и други поставят въпроса за ново, научно издание, при което да бъдат отстранени многобройните технически и коректорски грешки, допуснати в изданието от 1861г. Във второ издание сборникът излиза през 1891г. в София с паричната помощ на българското правителство. Това издание е направено от съпругата на Димитър Миладинов – Митра. В предговора Митра Миладинова пише: „Читателят има вече пред себе си второто издание. То е печатано не вече в чужбина, а в столицата на българите, при помощта на народно правителство и съчувствието на млада читающа публика, при пълна църковна независимост за цялото ни отечество и тържествование на бащиния ни език в училищата. Второто издание сега като че иде да тържествува победата над своите врагове и да се посмее на тяхната немощ”. Отпечатано е в печатницата на „Либералний клуб” и носи дата 3 април 1891г. Второто издание е направено без необходимата научна подготовка, поради което не само не са отстранени грешките на първото издание, но са допуснати и нови.

Третото издание на Миладиновите песни излиза през 1942г. по случай 80-годишнината от смъртта на Миладиновци под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Издава се от Министерството на народното просвещение. Снабдено е с обширен предговор от редактора, който е извършил грижлива предварителна работа, като е отстранил в текста всички грешки и пропуски. Текст, език, правопис, номерация на песните и заглавия са възпроизведени точно по първото издание.

Четвъртото издание излиза във връзка със 100-годишнината на сборника (1861-1961г.) и е под редакцията на Петър Динеков. Отпечатва се в София, издателство „Български писател”. Извършена е предварителна редакционна работа, за да се приведе текстът на материалите към системата на съвременния правопис.

Последното, пето издание на сборника „Български народни песни” е отпечатано през 2007г. от издателство „Захарий Стоянов”. То е в два тома, 1000 страници, и все още може да се намери на книжния пазар.

Родния град Струга

Струга е разположена в северната част на Охридското езеро, на двата бряга на р. Черни Дрин. Струга е древно селище, датиращо от епохата на неолита. В миналото Струга се е развила благодарение на разположението си на Виа Егнатия, пътят който свързвал Източната и Западната Римски империи. Старото име на Струга е било Енхалон, което означава змиорка. Това не е учудващо, тъй като охридската змиорка започва миграцията си от гр. Струга към Саргасово море. Името на града е със славянски корен и означава ловно място. Славяните наричали местата за риболов – струги. Струга е столица на поезията. Тя е родно място на известните поети и учители братята Димитър и Константин Миладинови. В града се намира Домът на Поезията и Мостът на Поезията, там където е изтека на река Черни Дрин.