Благодетелят

Начало / Благодетелят

Александър Геогиев – Коджакафалията

Произход

Епохата на възраждането ражда цяло съзвездие от благодетели. Много родолюбиви българи, по онова време, с много жертви спомагат за постигането на народния идеал чрез културно-просветно дело. Главната причина за възродителното движение е емиграцията в Русия и Влашко. Живели в света на напреднали държави, много от емигрантите правят големи завещания, с който помагат за доброто на България. Всички направени жертви са вследствие на големия народен дух. Откъснат от общуване с водачите на възродителното движение, в един отстранен край се показва като благодетел на гр.Бургас, Александър Георгиев. Известен е с прозвището Коджакафалията (Голямата Глава).

Ранната смърт на баща му е причина за това той да остане без покровителство, без възпитание, грижи и образование. Необработеният му почерк доказва, че той не посещавал училище, или че е бил нередовен. Някои от съвременниците му казват, че се е учил сам на гръцки език. Делата и особеният му живот говорят за това, че възрожденският идеализъм не е далеч от сърцето му. Александър Георгиев е роден през 1830 година в село Дюлгерлий, Бургаска област. Майка му е коренна жителка на селото и се е наричала – Куда, а това което се знае за баща му е, че е пришелец и че се е нарича Геограки. Двамата близнаци Георги и Геограки са от Варненско. Те имат общ каик и се занимават с мореплаване. От Варна взимат стока и я продават в Дюлгерлий и други села срещу храна. Те се занимават доста години с каика си, но им омръзва суровия моряшки живот. Към 1815 година продават каика си и се заселват като бакали в с.Дюлгерлий. Георги се жени за една местна жителка на име Дона. Има дете на име Андон. Той е богат човек с голямо влияние пред турците. Член е на околийски съвет, поради тази причина и получава титлата бей – Георги бей. Сина си изпраща още като малък в Бургас-в гръцко училище.

Когато порасва останава да живее в Бургас с името Андон Домусчиев. Жени се за созополска гъркиня и семейството му се гърчее. Доста време след женитбата на Георги се оженил и Геограки за Куда от рода Ахмаковци. Единодушни са отзивите на всички свидетели, за това че той се жени доста късно. Някой казват, че е на 55 години, други на-63. Геограки, също като брат си има само един син-Александър. Между двамата братовчеди- Андон и Александър има голяма възрастова разлика. Александър по-късно работи при Андон. Бащата на Александър-Геограки за разлика от Георги бил много спокоен по нрав човек, също като жена си. Може би заради голямата възрастова разлика или пък може би заради голямата нежност към жена си той често се обръща към нея с думите „дете мое”. Когато Александър станал 10-годишен баща му умира. Майка му се жени повторно в с.Ачларе, Карнобатско. От втория си брак тя имала още едно дете- момиче. Може би твърде ранното сирачество и повторния брак на майка му го карат да се отдалечи от родния си дом. Установява се заедно с братовчед си Янчо Добрев в Созопол, където намира сродници. Едни от тях са Калица и Домна. Не се знае точно каква роднинска вразка имат, но се счита, че те са негови лели (сестри на баща му). Всяка от тях има свое домочадие.

Други негови съвременници казват, че той поддържа близки отношенията си с роднините си от този край и когато е дарявал земите си им подарява някои от тях. В Созопол двамата братовчеди на 10-12 години работят като домашни слуги на сродници. Приятелството между двамата продължава близо 50 години. Започва се от това, че те заедно напускат града, работят заедно в Созопол като чираци, а по късно и в Бургас като самостоятелни съдружници в търговията. Когато за първи път пристигат в Бургас, те се настаняват да работят абаджийство. Абаджийниците представляват малки дюкянчета с навеси. С това се занимават 2-3 години. След това постъпват като калфи при общия си сродник Андон Домусчиев, който работи кръчмарство в бакалия. Престояли на този пост 2-3 години. След това се залавят за самостоятелна съдружническа работа. Дюкянът им представлява стара сграда с големи размери. В долният етаж работят кръчмарство, гостилничарство и бакалия, а на втория етаж имат хотел на име „Румели”.

Търговска дейност

Ал. Георгиев намира своето призвание в търговията. В онези години не е развито корабоплаването. Отбиват се малко параходи и плавателни съдове, но от година на година се увеличават. Техните магазини стават най-големите доставчици на чужди кораби. Те им продават храни, напитки, тютюн, бои, масла, рогозки. От общуването си с чужденците Ал. Георгиев научава италиански, френски и английски език. Смята се, че тези езици научава от английските, италианските и френски войници от Кримската война, останават в Бургас. Ал.Георгиев има увлечение към изучаването на чужди езици. По време на Руско-турската война той научава руски, а на стари години-арменски. По онова време Бургас има смесено население, затова Александър говори български, турски и гръцки. Когато говори той вмъква мъдрости но чужди езици, които научава от моряците, за да направи речта си по-живописна.

Работата на Янчо Добрев и Александър Георгиев поставя началото на тяхното забогатяване. В години,след харман, цели кервани земеделци от към Стара Загора и Пловдив продават храната и товарят от Анхиало сол. В Бургас се случва дневно да преминават около 3,000 коли, което води към много задръствания, затова и полицията контролира движението, като се казва от къде точно да минат. По онова време няма каси, затова Александър и Янчо крият парите си в пиронени бъчонки. Работата в магазина е началото на неговата търговска кариера и се отнася за младостта му. Тъй като това са години но трескаво и плодоносна търговия някои хора си позволяват да го наричат „партизанинът на имането”.

Живот и смърт

Той се посвещава на работата си, затова и не създава семейство. Липсват сведения за неговото детство и юношество, тъй като почти всички го познават на над 50 години. Всички, които са били в пряк контакт с Ал.Георгиев, щом заговорят да него се изпълват с възторг. Това се дължи на необикновения ум, на добротата му,на многото благодеяния ,който го правят безсмъртен в сърцата на хората. Годините на ул.”Граф Игнатиев” се отнасят към неговата зрялост.Той се отвращава от измамата и с честност спечелва уважение у хората.Ако една стока намалява в друг магазин,а в неговия я има в изобилие,той не увеличава цената.Така неговата работа,започнва в този магазин,се разраства в два,три,четири и пет магазина.Главните управляващи на магазините са Александър Георгиев и Янчо Добрев.Понякага назначават и второстепенен съдружник на печалбата- „ кяр ортаа”.Всичко се гради на голямо доверие м|у тях.Янчо урежда сметките като по-грамотен.Накрая на годината се води ревизия заедно с второстепенните съдружници. Ал.Георгиев не иска да се занимава с парите. Според свидетелство, той поема половината от домашните разходи на Янко Добрев, смятайки това за справедливо.Във втория магазин се премества Янко,а в първия наемат Григор Пападопуло.Янчо работи в този магазин до смъртта си 1891г.При него работи като съдружник брат му-Петър Добрев.

При магазина има хан(заден двор) , където пускат селяни с коли.Ал.Георгиев мразейки лихварството,забранява на Янко да дава пари с лихва.На няколко пъти Янко нарушава това,но като кара хората да се кълнат в иконата,че ще върнат парите в срок.Третият магазин представлява дюкян отдолу,а горе се настанява сем. на Янко.Вкрая на дюкяна има оградена площадка,която Александър одобрява за свое жилище.Не може да става и дума за удобства,тъй като тя е два метра дълга,един и половин метър широка и толкова висока,че щом Александър се изправя се удря в тавана.Над стаята му е стълбата,която води към вътрешния двор на Янчовата къща. Вътрешната обстановка напомня на килията на някой аскет:над леглото му ,на стената,е сложено кандило,с което се осветява нощем;леглото му-твърдо,дъсчено,със стара възглавница и две еленски кожи за дюшек;до леглото му има и съндъче,в което хвърлял остатъците от цигарите си.На сутринта чираците чакат Ал.Георгиев да им отвори. Ал.Георгиев държи тогавашната зеленчукова борса и я дава под наем.Но все пак известно време се грижи за нея-засява дървета и така я превръща в салач.Очевидци разказват,че на това място се събират много хора,затова това място се определя като негов четвърти магазин,който по-късно разширил.Той също има хан и стаи.Годините,които прекарва в този магазин се считат за неговия бляскав период в търговската дейност.И в този магазин той водил честна търговия,съобразявайки се с нуждите на хората.В този магазин той прекарва пълната си зрялост на своя ум.Безбройните му контакти с хората го изграждат като човек с добро сърце.

По телосложение е едър,тежък човек с голяма глава и тромав вървеж.Ходи облечен в бозеви дрехи.Той облича и също така и единственото наследство от баща си-ямурлука.Той много държи на тази дреха.Тя за него е била като светиня.Той притежава много важни качества:практичност, упорито трудолюбие, спестовност, стяжателна наклонности строителна наклонност. Уголемяването на богатството му води и до увеличаването и на имотите му.Всеки негов магазин е в отделно здание.Според разкази на близките му плановете на постройките изработва сам.Поради голямата площ на четвъртия си магазин,той се изкушава и построява още няколко 3-4-етажни сгради.Той често освен да наглежда и ръководи взима участие в копаене,носене на вар,камъни и тухли.В четвъртия магазин съдружници са му Апостолаки и Атанас Куртидис.Апостолаки е бил много музикален и често Александър го кара да пее черковни песни.Към 1891г. Ал.Георгиев и Янчо Добрев,освен четирите магазина,държат и керамидарница в с.Каялий.Тогава Янчо е бил към 60-те си.По късно искат да я ликвидират,защото нямат полза от нея.И така един ден да оправят сметките под навеса и двамата си тръгват,но на изкачване по стълбите-на последното стъпало Янчо изпада в безсъзнание,пада и умира.

Смъртта му е била вного важно събитие в живота на Ал.Георгиев. По този случай магазините им са затворени от властите до описването на стоката.След смъртта на Янко Александър замисля построяването на нов магазин (всъщност най-големият).Тя олицетворява самият него от една страна скромна на външен вид,от друга внушителна със своите размери и здравина.Първият етаж представлява голямо отделение,а горният е поделен на 10 стаи,Той живее близо 40 години в едно помещение,в една обстановка.С постояването на тази сграда той задлъжнява на лихваля Тома Хараламбов.В този момент,от измъчващите Александър високи лихви,му помага неговият близък приятел Георги Жечков.При което,той го предлага на банкери,които му отпускат достатъчно пари,за да се издължи.Но лихварят не приема парите искайки да му се изпращат по малка и с по-висока лихва.Но властта помага на Александър и той успява да изплати парите. Заради тази помощ Ал.Георгиев остава твърде признателен на Жечков и всяка година на Коледа му подарава.по един мисир.Почти всичките му съдружници преди работят като чираци и калфи.Ал.Георгиев преживява един изключително суров живот.Около 40 години е има за квартира килията на Янчо Добрев.Той казва: „Човека го е създавал Бог.Но Бог не е създал само душата на човека но и тялото му.Тялото,като създадено от Бога,трябва да бъде гледано.Аз цял живот съм пренебрегвал и измъчвал тялото си.Затова съм много грешен”.В новото му жилище,във вярна служба с него живял и друг самотник-някой си Канелидис. Той му е като слуга и неразделен другар-приятел. На 15 юли сутринта, когато Канелидис отива да купи мляко за закуската на Александър и се връща го намира мъртъв. Без да боледува, без да страда-както той често се моли на Бог.

Потомци

След смъртта на Димитър Миладинов през януари 1862г. в Цариградската тъмница, съпругата му Митра първоначално се премества в София, а по-късно в Елин Пелин, където почива.

Митра и Димитър Миладинови имат шест деца – пет дъщери и един син.

Най-голямата дъщеря – Елисавета се омъжва за Кузман Шапкарев – ученик и биограф на Димитър Миладинов. Тя умира в Кукуш. От това семейство е жив скулпторът Мишо Шапкарев.

Втората дъщеря – Златица се задомява в Шумен. Фамилното й име е Наумова.

Следващата е Милица. Тя се омъжва в София за учител на име Икономов.

Предпоследната дъщеря е Царевна. За нейните деца и внуци ще стане въпрос по-долу в изложението.

Най-малката – Фроса остава в Струга. Неин съпруг е търговецът Наум Ликов.

Братът продължава грънчарския занаят на дядо си Христо /бащата на Димитър и Константин Миладинови/ в Струга. Той има син, който идва в България и оставя две деца – Пенка и Коста. Жива е Пенка.

Най-известната от децата на Митра и Димитър Миладинови е Царевна.Още през 1862г. руският консул в Цариград граф Игнатиев по поръка на руското правителство се заинтересува от съдбата на осиротялото семейство на Димитър Миладинов в Струга. Успява да го открие най-вероятно чрез връзките и приятелите на Константин, който остава ерген. Изпраща консула Хитрово да отиде в Струга и да вземе едно от децата, за да се изучи. Дипломатът поискал единственото момче в семейството, но майката Митра отказва да го пусне. Царевна била много будна. Още приживе баща й я карал да чете в църквата на български, а не на гръцки. Хитрово присъства на службата, харесва малката Царевна и я отвежда със себе си.

Едва 8-годишна, през 1864г. Царевна Миладинова пристига в Киев. Записват я във Фундуклеевата девическа гимназия, в която се учи и Екатерина Каравелова. След десет години, през 1874г. се завръща и става учителка в Шумен. Преподава български език и история заедно с Панайот Волов и Добри Войников. Там я заварва Освобождението. През 1882г. се връща в Македония и основава първата българска девическа гимназия в Солун. Там се омъжва за търговеца на кожени изделия Никола Алексиев. Ражда двама сина – Владислав и Димитър, които завършват право в Лайпциг, и две дъщери – Райна и Мария. През 1913г. гърците прогонват семейството. Когато блюстителят на реда предлага на Царевна да остане гръцка учителка, тя му отговаря: „Вие ще станете ли български офицер?”

Царевна Миладинова – Алексиева е автор на книга с лични спомени „Епоха, земя и хора”.

Просветителката загива през 1934г. на ъгъла на улиците „Гладстон” и „Витоша”, където я блъска трамвай. Там синът й Димитър имал кантора и отивала да му се оплаче. Ходила била при кмета на София да си внесе пенсията в помощ на бедните, а той отказал да я приеме, защото бил зает.

Най-големият син на Царевна и Никола Алексиеви – професор Владислав Алексиев, преподавател по славянско право в Софийския университет, има две дъщери и един син. Цветана е професор по медицина. Надежда – секретар на Народната библиотека. Жив е синът Борислав Алексиев – професор по ортопедия.

По-малкият син – Димитър Алексиев е търговски представител. Той има две деца. Никола Алексиев е професор по медицина, пулмолог, а брат му професор Ангел Алексиев, е инженер. Ето спомените им за тяхната баба Царевна: „Помним тази мила старица, с която живяхме заедно до смъртта й през 1934г. Тя ни събираше край печката по вечерно време, дървата пръщяха, огънят хвърляше отблясъци в стаята, и ни разказваше историята си”. Двамата професори живеят в София на булевард „Витоша”.

За голямата дъщеря Райна Алексиева не са открити сведения.

Малката дъщеря на Царевна – Мария се омъжва за адвоката Антов и това е другият клон на семейството. Тя има трима синове: Веселин Антов – журналист и дипломат във Виена; Никола Антов – лекар в Пловдив /дъщеря му Мария е адвокат, а Елена е лекар/ и Иван Антов – преподавател по морско право и биограф на фамилията. Той