Вие и Вашето дете

Отношенията между родител и тийнейджър, обикновено навлизат в един кризисен период, тъй като това е етапа, когато доскорошното дете на мама и тати вече достига възраст, в която се ускорява неговото развитие във физически и чисто психологичен план. В резултат на това развитие, вече порасналите деца търсят различни нови методи на развлечения и начин на живот, което се отнася до тяхната свобода и до отговорността на родителите доколко трябва да се разпростира предоставената от тях свобода.

Родители
В отношенията си със своите деца, родителите, освен че се стараят да бъдат отговорни, те обикновено търсят да наложат и своя авторитет в отношенията си с децата, което може да доведе до конфликт, ако отношенията между родител и дете са прекалено императивни. Има различни типове родители, такива които дават повече свобода, такива които ограничават до максимум свободата на техните деца, такива, които използват различни подходи до осъществяването на споменатите мерки, но във всеки случай обикновено се касае до една и съща цел – предпазване на детето от нещо лошо и осигуряването му на спокойна и нормална среда на развитие.

Тийнейджъри
С напредването на възрастта у децата и навлизайки в тийнейджърската възраст, особено след 13-те, обикновено младежите започват също да търсят налагане на своя начин на живот, съобразно техните разбирания. Този процес започва, след като вече младият човек е обогатил социалните си знания и е придобил някакви основни представи за социалните общности. Тийновете често в тази възраст започват да показват поведение, което е непознато в отношенията им с родителите, а това са вече все по-често декларативните съобщения, отколкото въпросителните. Нови искания за по-голям обсег на свобода, показване на нови отношения, свързани с любовни връзки и т.н.

Конфликти
В зависимост от двустранните отношения между родителите и тийновете, се проявяват различни по форма конфликти между двете страни. Те най-често са свързани със стремежа на родителите да продължат да владеят вече установения контрол, изразяващ се в това, децата им стриктно да ги слушат, да не прекаляват със свободата си и самоинициативата, от другата страна, обаче стремежа е точно в обратна посока, а именно установяване на нови форми на поведение от страна на детето към родителя, свързано с повече свобода, опити за демонстриране на зрялост и т.н.

Във всички случаи отношенията трябва да се развиват спокойно и да се търси баланс и от двете страни, защото в крайна сметка, родителите често посредством установяването на различни ограничения, реално предпазват децата си от потенциални опасности, които настъпват, когато такъв родителски контрол липсва, а самите тийнове не съумяват да преценят риска от дадено поведение.

КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ КРИТИЧНИТЕ ТИЙНЕЙДЖЪРСКИ ГОДИНИ

Синът ни, който наскоро навърши 13 години, оспорва всяко наше решение, което не е по вкуса му. Когато осъзнаe, че няма да отстъпим, той демонстративно се отправя към стаята си, хвърля се на леглото и проклина деня, в който се е родил в семейството на такива ужасни родители. 15 минути по-късно той се връща и настоява отново да разискваме проблема. Обясняваме се и спорим понякога с часове. Иначе е добро дете – услужлив, почтителен, умен и добродушен.

Не мислете, че сме някакви жестоки и непреклонни родители. Не сме такива. Голямото ни желание е да се разбираме с него. Склонни сме на компромиси и ги правим, когато видим, че това има смисъл. Понякога се случва в резултат на неговите аргументи да променим мнението си, решенията и плановете си. Но никога не отстъпваме от решения, за които сме убедени, че са правилни. Повече са случаите, в които твърдо отстояваме позицията си. И точно тогава се вихрят големите и сърдити спорове. Доводите ни не помагат. И най-добрите ни обяснения се отхвърлят. Той си има своя истина и виждане за всичко, и силно се съпротивлява срещу нашите. Можете ли да ни дадете някакви полезни съвети за справяне с такъв тийнейджър като нашия?

ОТГОВОР НА ТОЗИ ТРУДЕН ВЪПРОС

Да видим… Можете да си опаковате багажа и да се преместите докато той е на училище, без да му оставите новия си адрес. Можете да платите на хирург да му зашие устата за няколко години – докато излезе от тази тийнейджърска възраст. Или, ако имате някакви глухи роднини, изпратете го да живее при тях.

Сега по същество. Навършването на 13 г. е сериозно нещо! Този период е свързан с може би най-радикалната трансформация на представата за себе си след проблемната преходна възраст при втората година на детето. Вашият син вече не се мисли за дете и няма да прости на никого, който му напомня, че все още е такова. Той се смята вече за достатъчно зрял и способен да взема решения, и достатъчно отговорен, за да му се има доверие. Всяко упражняване на вашия авторитет опровергава тази негова представа. Когато му казвате: „Не може да направиш това или да имаш онова“, вие всъщност му казвате, че той не е това, което си мисли че е. Това го обижда и той започва гневно да ви напада и да се настройва против вас. Ще го обвините ли за това?

Правете всичко възможно, за да избегнете споровете с дете на тази възраст. Останалото зависи от него. Не мислете, че сте се провалили, ако след изразяването на вашата позиция и причините за нея по възможно най-ясния и убедителен начин, той все още се дразни и заяжда с вас. Това, скъпи родители, вече е проява на инат.

Много се зарадвах, че правите разлика между отстъпването от собствените ви решения само за да има мир, и отказването от тях заради промяна в убежденията ви. Това е много важно. Ако аргументите на сина ви са убедителни и той изтъква неща, за които не сте се замисляли преди това, разбира се, че трябва да преосмислите решението си и най-вероятно да го промените. Съзнанието, че успешно и мъдро е защитил своята позиция, ще повиши самоуважението му и ще увеличи вероятността бъдещите ви спорове да протичат като дискусии, а не с гневни нападки.
От друга страна, да се отказвате от решенията си само за да има мир, е израз на слабост и незрялост, т.е. това си е поражение. При тези обстоятел-ства детето преживява фалшива побе-да. То получава това, което иска, но по най-унизителния начин – като е изнудило родителите си. Би трябвало да се почувства виновен и недостоен от такава победа. От нея самоуважението и чувството му за сигурност няма да се укрепят, а точно обратното.

Подобно поведение от страна на родителите формира слабохарактерни и егоистични деца, които с хитрост и грубост се научават да постигат своето.

Изразявайте ясно причините си за вземане на дадено решение, но не очаквайте сина ви непременно да се съгласи с вас. След като е чул убедителните ви доводи, а няма свои такива за обратното, и въпреки това застава в опозиция, това не е защото вие не сте обяснили добре или достатъчно убедително. Причината е, че младите тийнейджъри обикновено са толкова ангажирани със себе си, че нямат желание, нито търпение да изслушат чиято и да било гледна точка. И в по-голямата си част са прекалено горди, за да признаят и се извинят, когато се окаже, че грешат.

Ако сте убедени в правилността на решението си и нямате никакво намерение да правите компромис с него, не удължавайте агонията на детето си като продължавате да спорите. Прекратете дискусията с изказване от типа: „Знам, че не си съгласен с мен (с нас) и че се надяваш да кажа „ДА“, но аз няма да променя решението си и не смятам да го обсъждаме повече нито сега, нито по-късно“. Помнете, ако вие не спрете спора, и той няма да го направи. И кой печели?

Слушайте много внимателно какво казва момчето ви. Нека му е ясно, че разбирате позицията му, че уважавате мнението му и осъзнавате колко много ще го разочарова вашето „Не“. Но когато не можете да се съгласите с него, не увъртайте, но му го кажете.
Помнете, че вашата най-важна задача не е да го направите щастлив, а отговорен. Ако е отговорен, ще съумее да бъде и щастлив.