Издания

От 1861г. до днес сборникът „Български народни песни” от Братя Миладинови е претърпял пет издания. Пълното заглавие на сборника е: „Български народни песни, собрани од Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани од Константина”.

Първото издание излиза в Загреб през 1861г. След като не успява да намери издател в Москва, Константин Миладинов се обръща с писмо до Йосиф Щросмайер (1815-1905), бележит деец на хърватското национално възраждане, хърватски епископ в Дяково, извънредно културен човек, убеден привърженик на идеята за славянското единство. Щросмайер се е отнасял със съчувствие към съдбата на поробения български народ. Като католически духовник той е виждал неговото спасение в унията, в обединението на католици и православни за борба срещу гръцкото духовенство.

Според сведенията, които хърватският духовник съобщава лично на Иван Шишманов (1898г.), през първата половина на 1860г. Константин Миладинов изпраща писмо на Щросмайер от Москва, като го моли да окаже съдействие за издаването на българските народни песни. Щросмайер отговаря на писмото на Константин положително. През юни 1860г. Константин напуска Москва и заминава за Виена, където по това време се намира епископът. За срещата между двамата имаме свидетелството на самия Щросмайер. Той дава съгласието си да издаде сборника, но настоява песните да бъдат преписани с кирилски букви, заявявайки: „Да ти кажа, Миладинов, ако искаш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви. Гърците са причинили на вас, българите, доста беди и неволи; остави се за това от техните букви, та прегърни славянските букви”.

От Виена К. Миладинов заминава за Дяково, седалището на епископа, където прекарва до пролетта на 1681г., подготвяйки сборника за печат. Константин живее в Дяковската семинария, среща се постоянно с епископа, с когото разговаря за съдбата на своето отечество и за съдбата на славяните изобщо.През тези месеци младият българин от Струга се храни на трапезата на гостоприемния хърватски духовник. По-късно Щросмайер пише следното за българския патриот: „Мога да кажа, че споменът за покойния Миладинов всякога ми трогва сърцето. Той бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайно родолюбив – същински и жив образ на достойния свой български народ. Той прекара цяла зима в моя дом.”

В началото на януари 1861г. ръкописът е вече напълно готов. Към средата на месеца К. Миладинов и Й. Щросмайер отиват от Дяково в Загреб и го предават в печатницата на Антун Якич. Работата в печатницата в основни линии протича нормално, въпреки че неизбежните трудности съпътстват отпечатването на книгата. Константин се установява в Загреб. Той ежедневно следи и непосредствено подпомага цялостната подготовка на изданието. Освен съставителството, той изцяло поема редактирането, а по-късно и прецизната работа с коректурите. От средата на януари до края на май Константин Миладинов извършва огромна работа, за да може отпечатването на сборника да приключи през юни 1861г. Фактически отпечатването на книгата се извършва за не повече от пет месеца. Йосиф-Юрай Щросмайер оказва неоценима морална подкрепа на Константин Миладинов. Освен това епископът поема всички материални разходи, свързани с подготовката и отпечатването на сборника.

Първото издание бързо се изчерпва. След Освобождението видни учени като Константин Иречек, Александър Теодоров – Балан и други поставят въпроса за ново, научно издание, при което да бъдат отстранени многобройните технически и коректорски грешки, допуснати в изданието от 1861г. Във второ издание сборникът излиза през 1891г. в София с паричната помощ на българското правителство. Това издание е направено от съпругата на Димитър Миладинов – Митра. В предговора Митра Миладинова пише: „Читателят има вече пред себе си второто издание. То е печатано не вече в чужбина, а в столицата на българите, при помощта на народно правителство и съчувствието на млада читающа публика, при пълна църковна независимост за цялото ни отечество и тържествование на бащиния ни език в училищата. Второто издание сега като че иде да тържествува победата над своите врагове и да се посмее на тяхната немощ”. Отпечатано е в печатницата на „Либералний клуб” и носи дата 3 април 1891г. Второто издание е направено без необходимата научна подготовка, поради което не само не са отстранени грешките на първото издание, но са допуснати и нови.

Третото издание на Миладиновите песни излиза през 1942г. по случай 80-годишнината от смъртта на Миладиновци под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Издава се от Министерството на народното просвещение. Снабдено е с обширен предговор от редактора, който е извършил грижлива предварителна работа, като е отстранил в текста всички грешки и пропуски. Текст, език, правопис, номерация на песните и заглавия са възпроизведени точно по първото издание.

Четвъртото издание излиза във връзка със 100-годишнината на сборника (1861-1961г.) и е под редакцията на Петър Динеков. Отпечатва се в София, издателство „Български писател”. Извършена е предварителна редакционна работа, за да се приведе текстът на материалите към системата на съвременния правопис.

Последното, пето издание на сборника „Български народни песни” е отпечатано през 2007г. от издателство „Захарий Стоянов”. То е в два тома, 1000 страници, и все още може да се намери на книжния пазар.