Живот и дейност

Дейноста на двамата братя Димитър и Константин Миладинови съвпада с периода на задълбочаване на българското национално възраждане на Македония . Чрез своите творби те оставят трайни следи в историята на нашия народ и на славянството изобщо .

Родният град на двамата братя е Струга е разположен на северния край на Охридското езеро там където изтича река Дрин . Със Струга Охрид и Охридското езеро е свързана голяма част от дейноста на Миладинови . Красотата на природата , историческити паметници и легенди допринася не малко за паметният им патриотизам .

В тая обстановка , изпълнене с красота и исторически спомени израстват двамата братя .

Димитър роден през 1810 година и Константин през 1830 година .

Струга е град на : земеделие , рудодобив , дребнозанаятчийство и други . Семейството е бедно многолюдно – шест синове и две дъщери баща им се казва Христо , който е беден грънчар . Жаден за наука той иска да изучи поне единия от синовете си , затова след години Христо Миладинов изпраща сина си Димитър в манастир ,,Св Наум” за да се научи да чете на гръцки . Там Димитър прекарва извесно време , като послушник , но остановява , че наученото не е достатъчно и продължава да учи в гръцкото класно училище в Охрид , което завършва успешно . Тук в Охрид през 1830 Димитър започва своята учителска дейност , като съчетава борбата срещу фанариотското духовенство . През 1867 година той пише до кукушани ,,Скачам от радост , като гледам вашата любов и вашия стремеж към нашият матерялен език …”

По – късно Миладинов ще напише в едно от писмата си : ,, О , как ме е срам , че на гръцки език излагам своите славянски чуства и сами не отдавна съм захванал да разбирам слав янския език „ Славянското самочуствие на Димитър Миладинов е израз на неговата дълбока любов към славянството . Действително при първото си учителствования в Охрид през 1832 той започва да приподава на гръцки , но въпреки това е правил опит да преподава на български език в черква . Димитър Миладинов илиза от Янинската гимназия с много добра подготовка нь учител- елинист . Тази подготовка проличава на всякъде , където учителства през следващите години . Освен учителстване той се занимава патреотично с превеждане на черковни молетри на бългаски за да могат свещениците да преподават на български език . Това събужда недоволството на глъцките владици , които още през 40-те години започват гоненията си срещу него .

В края на 40-те началото на 50-те години просветната работа и борба до Димитър Миладинов застава и неговият по- малак брат Константин . Роден през 1830 година , той учи пре брат си в Струга , Охрид и Кукуш , след което Димитър го праща да завърши гимназия в Янина . Завърнал се от там Константин учителства две години в село Търново край Битоля . Тук той се оформя , като патриот и води битки със своя брат , с месните гъркомани . По- късно той заминава за Атина и завършва елинска филология , а по- късно прекарва известно време в Зографският манастир за да се запознае със славянски и благославянското училище .

Започналата през 1853 година Кремска война е важен момент в живота и обществената дейност на Миладинови . Тя придизвиква общ патриотичен подем и събужда надеждите на народа за близко освобождение . Времето на войната не е особено благоприятно за открита патриотична дейнос в страната , затова Димитър Миладинов напуска Битоля и се мести в Херцеговина , като обикаля из Босна , Нови Сад той се запознава с живота и културата на Сърбите в Австро- Унгария . Така той изучава внимателно положението на други славянски народи сравнява го с това в Макидония и това му вдъхва нови подтици за борба . По- късно той испраща по- малкия си брат Константин в Московски университет . В Москво Константин Миладинов попада сред цяла дружина български студенте : Любен Каравелов , Васил Попович и други . Тук те не само учат , но се чустват , като представители на своя народ и чрез статии и матиряли на Руското общество се осведомяват за положението на поробеното славянско няселение на Балканския полуостров . Голяма част от българските студенти проявяват литературни дарби . Така през 1860 – 1862 те издават свое списание брацки труд . В Масква Константин превежда от Руски и издава брушурата ,,Православни братства в Югозюпюдна Русия” Насочени срещу католическата пропаганда . Той се занимава и с научна работа събирайки матеряли или за историята на Охритската архиепископия и публикува статията в Охритската архиепископия .

От Москва Константин Миладинов влиза във връзка и с Раковски . Това е една забележителна , но слабо позната страница от живота на двамата братя . Преди всичко с него е бел свързан Димитър Миладинов . Той е притежавал ,,Показалеца” с натписа на Раковски , а също и поемата ,, Горски пътник” Животът на двамата братя е изпълнене с много патриотизъм . интригите и клеветите на гръцката пагриаршия са извършвали своето- Братята са обвинени , като руски агенти заради връзките им с Руските патриотични представители . Двамата братя са пламенни патриоти мечтаещи за овобождението на своят народ , смели борци за културната независимост на народа си и апостоли на Българо- Руската дружба , на дружбата между другите славяни и славянската солидарност . За тях по – късно пишат много Руски професори.

Братята умират от тиф един след друг- Константин на 6 или 7 януари , а Димитър между 10-12 януари 1862 година . За смъртта им цариградските българи узнават след една седмица . Погребението се извършва без свидетели , затова и гробът им остава неизвестен . Трагичната гибел на двамата братя потиска цялата страна и намира отзвук далеч извън границите на Турската империя- сред руси, хървати , сърби , чехи , поляци и т. н. За Миладиновци се носят легенди, изказват се много предположения за преките причини на тяхната смърт , дълго и упорито се разпространява мълва , че те са отровени . Тази мълва не се потвърждава от сигурни свидетелства . Това обаче няма съществено значение , защото братята падат сразени от жестоката потисническа система , коята господства в Турската империя- като един ото най- скъпите жертви , които нашият народ е дал в своята вековна борба за напредък , национална независимост и свобода .

Сборникът на братя Миладинови,, Български народни песни ,,придизвиква бурно възхищение и интерес на нашия народ за , което по – късно пишат много бъргарски писатели . Сборникът има и друго значение той служи , като пример , като фокос на много бъдещи фолклористи . Прекрасен изръз на почитта на българският народ към делото на Миладинови дава Иван Вазов в своето стихотворение ,,Епопея” на забравените .

Анна Иванова Бончева VІІ з клас