Потомци

След смъртта на Димитър Миладинов през януари 1862г. в Цариградската тъмница, съпругата му Митра първоначално се премества в София, а по-късно в Елин Пелин, където почива.

Митра и Димитър Миладинови имат шест деца – пет дъщери и един син.

Най-голямата дъщеря – Елисавета се омъжва за Кузман Шапкарев – ученик и биограф на Димитър Миладинов. Тя умира в Кукуш. От това семейство е жив скулпторът Мишо Шапкарев.

Втората дъщеря – Златица се задомява в Шумен. Фамилното й име е Наумова.

Следващата е Милица. Тя се омъжва в София за учител на име Икономов.

Предпоследната дъщеря е Царевна. За нейните деца и внуци ще стане въпрос по-долу в изложението.

Най-малката – Фроса остава в Струга. Неин съпруг е търговецът Наум Ликов.

Братът продължава грънчарския занаят на дядо си Христо /бащата на Димитър и Константин Миладинови/ в Струга. Той има син, който идва в България и оставя две деца – Пенка и Коста. Жива е Пенка.

Най-известната от децата на Митра и Димитър Миладинови е Царевна.Още през 1862г. руският консул в Цариград граф Игнатиев по поръка на руското правителство се заинтересува от съдбата на осиротялото семейство на Димитър Миладинов в Струга. Успява да го открие най-вероятно чрез връзките и приятелите на Константин, който остава ерген. Изпраща консула Хитрово да отиде в Струга и да вземе едно от децата, за да се изучи. Дипломатът поискал единственото момче в семейството, но майката Митра отказва да го пусне. Царевна била много будна. Още приживе баща й я карал да чете в църквата на български, а не на гръцки. Хитрово присъства на службата, харесва малката Царевна и я отвежда със себе си.

Едва 8-годишна, през 1864г. Царевна Миладинова пристига в Киев. Записват я във Фундуклеевата девическа гимназия, в която се учи и Екатерина Каравелова. След десет години, през 1874г. се завръща и става учителка в Шумен. Преподава български език и история заедно с Панайот Волов и Добри Войников. Там я заварва Освобождението. През 1882г. се връща в Македония и основава първата българска девическа гимназия в Солун. Там се омъжва за търговеца на кожени изделия Никола Алексиев. Ражда двама сина – Владислав и Димитър, които завършват право в Лайпциг, и две дъщери – Райна и Мария. През 1913г. гърците прогонват семейството. Когато блюстителят на реда предлага на Царевна да остане гръцка учителка, тя му отговаря: „Вие ще станете ли български офицер?”

Царевна Миладинова – Алексиева е автор на книга с лични спомени „Епоха, земя и хора”.

Просветителката загива през 1934г. на ъгъла на улиците „Гладстон” и „Витоша”, където я блъска трамвай. Там синът й Димитър имал кантора и отивала да му се оплаче. Ходила била при кмета на София да си внесе пенсията в помощ на бедните, а той отказал да я приеме, защото бил зает.

Най-големият син на Царевна и Никола Алексиеви – професор Владислав Алексиев, преподавател по славянско право в Софийския университет, има две дъщери и един син. Цветана е професор по медицина. Надежда – секретар на Народната библиотека. Жив е синът Борислав Алексиев – професор по ортопедия.

По-малкият син – Димитър Алексиев е търговски представител. Той има две деца. Никола Алексиев е професор по медицина, пулмолог, а брат му професор Ангел Алексиев, е инженер. Ето спомените им за тяхната баба Царевна: „Помним тази мила старица, с която живяхме заедно до смъртта й през 1934г. Тя ни събираше край печката по вечерно време, дървата пръщяха, огънят хвърляше отблясъци в стаята, и ни разказваше историята си”. Двамата професори живеят в София на булевард „Витоша”.

За голямата дъщеря Райна Алексиева не са открити сведения.

Малката дъщеря на Царевна – Мария се омъжва за адвоката Антов и това е другият клон на семейството. Тя има трима синове: Веселин Антов – журналист и дипломат във Виена; Никола Антов – лекар в Пловдив /дъщеря му Мария е адвокат, а Елена е лекар/ и Иван Антов – преподавател по морско право и биограф на фамилията. Той има син Христо. Всички данни са от края на февруари 2004г.