Литературен образ

АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ КОДЖАКАФАЛИЯТА – ПРОТОТИП В РОМАНА «ЕСЕННИ ДНИ» ОТ АНТОН СТРАШИМИРОВ

Повестта почва със селска седянка през ясна есенна нощ. Оттук, от седянката, захваща и самата интрига. Селският писар Дойно Майдовски иска да се натрапи на Ангелина, чиито чувства и мисли са насочени към Джонко. Едно обстоятелство пречи за взаимните връзки на влюбените: техните родители са от два рода – Джонковци и Вълчарци, които имат стара вражда. Майдовски, заедно с Грозьо – най-юначният и същевременно най-зъл по нрав ерген след Джонко в селото, дебне влюбените. Вечерта след седянката Джонко замерва с голям камък Грозьо и забягва в гората. Наскоро сам се връща при кмета в село и се предава за съд. В село се дига голяма веселба: Майдовски ще се годява за Ангелина. Когато обаче годежниците очакват появата на Ангелина, тя избягва през прозореца със страшни решения в душата. Ала Джонко я пресреща и тя бива спасена. На другия ден Ангелина е вече Джонкова и двата враждуващи рода Вълчарци и Джонковци се примиряват.?

Проста е фабулата на „Есенни дни„. Непринудено и сравнително леко върви разказът, издържан е и диалогът. Преплетените сцени не разтягат и не объркват последователното развитие на разказа. Издържани психологически са и известни положения: любовната среща между Ангелина и Джонко след седянката, срещата между кмета и Джонко, душевните вълнения на Ангелина, Джонковите тревоги и др. Битовото изображение (седянката, годежа), картинността на отделните сцени (срещата на моми и момци при извора), ярко очертаните образи на героите остават трайни впечатления у читателя.

Но най-любопитен за нас е образът на Кефалът, чичото на Джонко. И повече става любопитен, когато се познае неговият първообраз в личността и делото на бургаския благодетел Александър Георгиев Коджакафалията. Героят на Антон Страшимиров е взет непосредствено от живота, съвсем неподправен, толкова истински че се покрива напълно с образа на Коджакафалията. Той бил кротък, добродушен и милостив по характер, но обичал имането, защото с труд, пестовност и лишения придобил богатството си – пари, стоки и имоти. Увлечен в работа, скромният и свенлив Александър Георгиев живеел самотно в Бургас. Към света имал мъдро и примирително отношение, говорил винаги истината, лоша дума не казвал на никой, бил религиозен, но весел и остроумен. Когато остарял завещал имотите и парите си на бедните бургазлии. Антон Страшимиров описва в „Есенни дни” Коджакафалията, когото преобразява в своя Кефал, човека с голямата глава, каквато е имал и Александър Георгиев и от която е получил прякора си. Писателят покрива и духовния и физическия портрет на Коджакафалията в своя Кефал, слиза до драмата на неговия живот и я изобразява незабравимо в своя роман. Знае се, че Александър Георгиев останал цял живот ерген, защото когато поискал една мома, тя го оскърбила с нещо и той дал клетва да не се жени. Такава драма носи и героят на Антон Страшимиров, чиято годеница му открадват вълчарци. И Александър Георгиев и Желю Кефалът имат стремеж да притежават имоти. Външният му портрет Антон Страшимиров рисува също съответно на прототипа.

Антон Страшимиров е имал за първообраз на своя Кефал благодетеля на Бургас Александър Георгиев Коджакафалията. Но той не ни е оставил обикновената му ретроспективна снимка, а е съумял да обхване душата му и да я познае и дори да предвиди неговият благороден край. И ако Кефалът раздава богатството си приживе, Коджакафалията цял живот е таял в себе си тази своя вола, за да я осъществи в края на дните си. Художникът наистина е бил безпогрешен. Тръгнал по пътя на вярното наблюдение, неговата жива интуиция му е подсказала истинския образ на самотника, който в неговия роман „Есенни дни” получава духовните си черти на човек с благородно и любящо сърце. В образа на Кефалът ще живее за вечни времена и образът на благодетеля Александър Георгиев.
По този начин призваните писатели съхраняват добрите сили на живота и ги предават на поколенията в своите творби.

Алия Казанджиева ученичка от VІ-б кл.